News
Неговият самотен ергенлък, разбира се, не трая дълго. След месец аз, татко, вуйчо и поредното му гадже пътуваме за Сливен.
Кой ни знае за какъв дявол ни е било да ходим до Града на сините камъни, ама ей ни на, озовахме се в опушено заведение в центъра му. Седнала новата изгора на маминия брат, обула един дънков минижуп без грам притеснение, че след малко може да й лъснат чарковете.
Много се кефя на апетита на хора, които си умират за сладичко. Аз въобще не съм от тая захарна порода.
Бях втори клас, когато България осъмна с бразилската истерия, наречена „Робинята Изаура”.
Този пионер на сапунките у нас опразваше улиците, а понякога и джобовете.
Уютният мирис на качамак беше препълнил долния етаж на бабината родопска къща. На талази носът ми долавяше миризмата на прясно смляна царевица, която се опитваше да достигне до дремещето ми съзнание.
Звукът от чановете на кравите замести традиционно за тамошния край функцията на неуморните петли по първи доби, които властваха в низината като глашатаи на пристигналото утро.
