Уютният мирис на качамак беше препълнил долния етаж на бабината родопска къща. На талази носът ми долавяше миризмата на прясно смляна царевица, която се опитваше да достигне до дремещето ми съзнание.

Звукът от чановете на кравите замести традиционно за тамошния край функцията на неуморните петли по първи доби, които властваха в низината като глашатаи на пристигналото утро.

Бях сънувала нещо, което не си спомнях, но бях убедена, че искам да продължи.
Миризмата на току-що избито масло, което се втечни във фибрите на царевичния качамак, обаче безцеремонно пропъди сънните ми мечти и даде начално скорост на дълго и доволно протягане.

Време беше да се гмурна в топлата кухня на милата ми баба, да усетя уханието на сено по дрехите й и на краве мляко по кожата й. Крадешком да загреба с лъжица от тавата с полуготовия качамак, издебвайки я, докато търси нещо в долапа.

Още от вратата тя разчете палавите ми гурме намерения, меката й усмивка погали рошавите ми коси и с благ глас каза „Добро утро”.
Излязох на двора, за да погаля черно-белия котарак, който се беше присламчил в бабиния двор незнайно откъде. Качамакът гъделичкаше мустаците му, които като ветропоказатели се опитваха да се нахранят само от миризмата.

И аз, и котаракът не издържахме, когато усетихме и последния щрих на това пиршество – нотка от свежо сирене, извадено под носа ни от нещо, което доста приличаше на неавтоматична пералня.

Най-накрая се предадох на глада, връхлитайки отново в стаята, застлана с козяци. Върху дивана до масата кокетно се кипреше бял вълнен губер, чиято дебелина дори не забелязвах в жежката лятна сутрин. Едва насмогвах да преглъщам обилното слюноотделяне, причинено от бабиния качамак и бърканицата, които учтиво ме приканваха да изпадна в чревоугоднически транс.

Много пъти след това съм опитвала царевичен качамак, но вкусът и мирисът на бабиния още са полепнали върху небцето ми.

Текстът е от „Вкусна книга – разкази, забравени под мушамата” на Шона Мукавеева